“В модерната глобална икономика благосъстоянието е избор на нацията. Конкурентоспособността вече е присъща не само на онези нации, които разполагат с благоприятно наследство. Страните избират просперитет, ако организират политиката, законите и институциите си въз основа на производителността. Нациите избират благосъстоянието, ако например развиват способностите на своите граждани и инвестират в типовете специализирана инфраструктура, която позволява търговията да е ефикасна. Страните избират бедността или ограничават богатството си, ако допускат политиката им да подкопава производителността на бизнеса. Ограничават богатството си, ако уменията са запазени само за малцина. Ограничават богатството си, когато успехът в бизнеса се осигурява чрез семейни връзки или отстъпки от страна на правителството, а не благодарение на производителността. Войната или неефективното управление могат да отклонят нацията от просперитета...” В "Конкурентното предимство на нациите" Майкъл Портър защитава необходимостта от нови, конструктивни и действени роли на правителството и бизнеса в преследването на конкурентоспособност и благосъстояние. Правителството трябва да се стреми да подобрява бизнес средата. Необходим е непрекъснат диалог, за да се отстранят пречките, да се намалят ненужните бизнес разходи и да се създадат подходящи вложения, информационни бази и инфраструктура. Напрежението, недоверието и патернализмът, които характеризират взаимоотношенията в редица страни, са непродуктивни. Авторът е озаглавил книгата си така, за да подчертае изключително важното разграничение между своята по-широка концепция за конкурентното предимство като източник на богатства и идеята за сравнителното предимство, която отдавна доминира в схващането за международната конкуренция. Той твърди, че сами по себе си факторните вложения ­ труд, природни ресурси и финансов капитал ­ стават все по-маловажни в непрекъснато глобализиращата се икономика.