“Европейци сме ний, ама все не сме дотам”. Така се изразил първият български културолог, Алеко Константинов, преди 112 години в края на “Бай Ганю журналист”. Една от задачите на автора на тази книга е да провери дали думите му са валидни и днес. Къде точно е България на културната карта на Европа и останалия свят? Няма съмнение, че българинът иска да бъде богат, щастлив и спокоен и смята това за хубаво. Но с малки изключения българите не са нито едното от трите. Книгата се спира на въпроси от този род и обсъжда културните особености, които правят българина нещастен и неспокоен, както и на онези, които ще му помогнат да забогатее. Ще се “оправи” ли страната ни? Отговорът, дали ще има такова “оправяне”, е “и да, и не”, тъй като зависи какво разбираме под оправяне, разсъждава авторът.  

Българската култура има онова, което е необходимо за обществото, за да забогатее, защото - както става ясно - по отношение на много черти тя клони към източноазиатската. Въпреки това тя не е съвсем китайска или корейска култура, затова забогатяването ще става по-скоро постепенно, а не чрез азиатското чудо. Но това замогване няма да направи българския род особено щастлив, поне в обозримото бъдеще, и в това отношение няма да се оправим напълно.

Защо е така, какви са другите особености, които ни правят различни от останалите народи, и добре ли е това за българите, можете да разберете след пълния прочит на тази книга.