Хората са най-важното ни богатство. „Ние сме компания, основана на познанията.“ „Всичко, което притежаваме, са нашите хора.“ Това са твърдения, които чуваме все по-често. Въпреки това за мнозина реалността на живота в организацията е точно обратната: те не чувстват, че са третирани като най-важното богатство или че познанията им се разбират или използват. Реалността на работата в съвременните организации беше описана без украси в Human Resource Strategy: Corporate Rhetoric and Reality („Стратегически мениджмънт на човешките ресурси: корпоративна реторика и човешка реалност“), която написах заедно с изследователския екип на „Лийдинг Едж“. Това изследване ми остави три послания. Първо, в много компании хората не се чувстват вдъхновени, ангажирани или свободни да изразяват мнението си. Второ, през шестте години на изследването нямаше единен прогрес в управлението на хората. Дългата продължителност на изследването ясно улови, че свързаните с хората практики и нагласи е еднакво вероятно както да процъфтяват, така и да се влошават с течение на времето. И накрая, има фундаментални различия между компаниите както в поведението, уменията и нагласите на техните служители, така и във взискателността и уместността на политиката и практиките по отношение на хората. Тези различия оказват съществено въздействие върху дългосрочното здраве на компанията. Това повдигна някои въпроси с критично значение, които исках да разбера, за да им отговоря в изследователската и консултантската си дейност.