„Ако съм имала шанса да усетя поне малко с какво „моето” време е белязало бъдещето, рискът да „разтревожа спомените”, не само моите, може би ще има смисъл.”, проф. д-р Аксиния Джурова

В първия тритомник от документалната поредица „Изчезващата памет – Срещи по пътя“ проф. д-р Аксиния Джурова е включила спомени за лични срещи и знакови събития от културния живот на България от 60-те години насам в контекста на световната артистична среда и изкуствознание. В изобилието от интересни факти, снимки, документи, интервюта е вплетен нейният откровен прочит на времето с отговорността и „... желанието да съм част от вечната битка за паметта – зов да не се разрушават мостовете, през които тя преминава за поколенията.” Налице е един обширен професионален критически анализ, въпреки уговорката, която проф. д-р Джурова прави във въведението на първи том, че не цели точно това, а по-скоро да вникне в психологическата обстановка на времето чрез казаното, публикуваното и създадените творби, както и да подчертае „една банална истина, че въпреки глобализиращия се свят, ... следите от стъпките на нашите предци не са за подценяване”. Неслучайно този мащабен труд започва с българската културна офанзива по света в годините между 1970 и 1980 г. с организираните зад граница изложби на тракийското, средновековното и съвременно изкуство.
Настоящите 3 тома съдържат материали за „погледа отвън”, т.е. впечатления на чужденци, посетили страната ни, както и на български творци, които са се реализирали в чужбина, но не са прекъснали връзката с родината си. Сред тях са представители на Ватиканските институции и на православното духовенство, философи, изкуствоведи, професори от чужди университети като Умберто Еко, Милорад Павич, Цветан Тодоров, Дора Валие, Дмитрий С. Лихачов, Едвард Станкевич, сър Стивън Рънсиман, Робърт Браунинг, Роже Бернар, Николаос Муцопулос, Александър Младенович, Пиер Рестани и още много други – общо над 40.
В следващите книги от поредицата „Изчезващата памет – Срещи по пътя“ са включени лични срещи и разговори с български художници от периода между двете световни войни до днес. „Да се върнеш назад днес, е като че ли по-оптимистично, отколкото да се опиташ да проникнеш в бъдещето. 60-те години на XX век се оказаха години на просперитет. … Промениха ли се художниците коренно след премахването на идеологическата нормативност?”, пише с тревога проф. д-р Аксиния Джурова и провокира днешния рефлекс за самооценка...