„Бащата на нещата“ представлява поетично-художествена интерпретация по „Книга за пътя и постигането“ („Дао Дъ Дзин“) на основоположника на даоиската философия Лао Дзъ. Несъмнено, да интерпретираш този древен трактат за Дао и да изведеш прозренията си в осезаема за човека форма означава да се отдадеш на непосилно, безкрайно пътешествие на духа, където „Отвъдно ще рече далечно/ Далечно – означава завръщащо се“ (Лао Дзъ). И тъй като „…колкото по-далече отиваш, толкова по-малко знаеш“ (Лао Дзъ), всеки отговор поражда нов въпрос, защото „Непознаваемо е, но това си ти“ (Лао Дзъ). Да интерпретираш „Дао Дъ Дзин“ е личен, съкровен акт на максимално мобилизиране на всички сетива и изразни умения, при това искрено и безусловно споделен без очакване да бъдеш разбран. Да интерпретираш „Дао Дъ Дзин“ означава още да съумееш да провокираш съвременниците си да обърнат поглед към този древен китайски трактат и да се отдадат на своето лично преживяване, защото то е най-ценното. Авторът на „Бащата на нещата“ – старозагорският поет и журналист Любчо Иванов, определя своята книга именно като поетично-художествена интерпретация – своеобразен жест на искрено споделяне с читателя на собствени духовни пространства през призмата на Дао. Всяка една от неговите осемдесет и една поетични импресии е провокирана от глава от трактата „Дао Дъ Дзин“ и е придружена от графична абстракция на художника Иван Иванов – Йоаний. „… Привличайки за съмишленик оригинално мислещия български художник Иван Иванов – Йоаний, заедно и независимо един от друг, възприехме метода на лично съвременно пътешествие – интерпретация по духовния древен маршрут, строфа след строфа, следвайки „Дао Дъ Дзин“, пояснява авторът. Любчо Иванов нарича своите поетични прозрения „съвременно пътешествие“, така и ги озаглавява – Първо пътешествие, Второ пътешествие, Трето пътешествие… до Осемдесет и първо пътешествие. И като във всяко пътешествие амплитудата на емоциите е голяма и, наред с прозренията, въпросите са много. Така е по Пътя – във всеки случай вълнуващо. Ето какво пише авторът в „Четирийсет и шесто пътешествие“: „… нито омразата,/ нито любовта са вино/ или изворна вода,/ за да ги събираш в шепи,/ то душата е друго нещо./ Тя събира много!/ Но не намериш ли мярката, с която да отмерваш стичащото се в нея, все едно кое –/ любовта или омразата,/ едното или двете заедно/ ще я погубят.“ Внимателно с душата – вашата и тази на хората около вас – тази изначална максима е основната водеща нишка в пътешествието на Любчо Иванов, която той чистосърдечно подава на читателя, за да продължи той сам своето пътешествие.